Всичко около Българската Мафия

„Другите държави си имат МАФИЯ – В България МАФИЯТА си има държава.“

Posts Tagged ‘Илия Павлов’

Хроника на публични убийства и атентати в периода 1995-2005 г.

Posted by onlinepari на април 17, 2008

Първата жертва за десетилетието е Васил Илиев, президент на застрахователна фирма ‘ВИС-2’, застрелян пред ресторант ‘Мираж’ в София
26.08.2005

1995 г.
На 25 април Васил Илиев, президент на застрахователна фирма „ВИС-2“, е застрелян пред ресторант „Мираж“ в София.

На 7 юли Ламбо Кючуков, бивш зам.-министър на образованието, е застрелян в местността Бялата вода на Витоша.

1996 г.
На 16 януари Васил Митев, управител на пристанищен комплекс в Русе, е намерен убит в гаража си с куршум в тялото. Името му се свързва с фериботните спорове Русе-Гюргево през 1995 г.

На 2 октомври пред дома му на ул. „Латинка“ 15 в София е застрелян Андрей Карлов Луканов, депутат от парламентарната група на Демократичната левица, през 1990 г. министър-председател.

На 23 ноември Иван Иванов, собственик на стокова борса в Добрич, е прострелян с четири куршума в апартамент на жилищен блок на площад „Свобода“.

1998 г.
На 24 януари Велин Тодоров Христов, собственик на транспортна фирма от София, е застрелян във великотърновския хотел „Янтра“.

На 14 май Венцислав Танчев, изпълнителен директор на застрахователно дружество „Енергия“, е застрелян с три куршума пред дома му на бул. „Симеоновско шосе“ 85.

На 20 декември Иво Карамански, бизнесмен, съдружник на дружество „Корона-И.Г.“, застрахователен бос, е застрелян с два куршума.

1999 г.
На 28 август в София е убит Любомир Георгиев Пенев, бизнесмен, собственик на 80% от капитала на Нова телевизия и на пицария „Джъмбо“.

2000 г.
На 9 февруари в Плевен е убит пред дома му с изстрел в гърба Величко Тодоров, председател на Народната партия в града.

На 29 февруари 34-годишният Роман Пузанов, основен прокурорски свидетел по дело за убийство от 1995 г., е застрелян със 7 куршума в Ямбол в гръб с 9-милиметров пистолет.

На 9 март в къщата му в тополовградското село Мрамор е намерен убит с пистолет Желязко Колев-Императора, един от най-известните иманяри.

На 21 април в София пред дома му на бул. „Цар Борис III“ е застрелян 40-годишният Кристиян Маслев, собственик на агенция „Натурела груп“.

На 19 декември общинският съветник от СДС в гр. Елена Славчо Христов Славов е застрелян на стотина метра от дома си. Той е собственик на мандрата „Млекимекс“ в града, която е част от българо-австрийския холдинг „ББС-Хандел“.

На 28 декември 44-годишният Динко Добрев, шеф на „Родопа“ ЕООД в Нова Загора, е убит в двора на фирмата.

2001 г.
На 26 януари пред дома му във Варна е убит първият ни европейски шампион по киокушин карате Георги Вълков Георгиев.

На 26 февруари в София е убита 30-годишната ямболска адвокатка Надя Георгиева.

На 1 март търговецът на алкохол Розалин Костов, съсобственик в „Роник“ ООД , е показно разстрелян пред дома му на ул. „6 септември“ в Русе.

На 9 март на карибския остров Аруба, в хотел „Сонеста“ е застрелян Пантю Колев Пантев (Поли Пантев).

2002 г.
На 31 май в Загреб, Хърватия, 35-годишният българин Веселин Маринов е застрелян пред заведение от собственик на фирма за охрана – Винко Жулевич.

На 22 юли на пътя между с. Добринище и манастира „Св. Панталеймон“ е убит 66-годишният свещеник от Банско Стефан Камберов.

На 4 ноември в Хасково е извършено показно убийство на хасковския бизнесмен Валентин Подмолов-Подмола.

На 18 декември във вилата си край Варна е застрелян бизнесменът Каро Акопович, собственик и съсобственик на верига бензиностанции и газостанции, както и на заведения в морската столица.

На 28 декември в София, близо до дома му, е застрелян Николай Колев, прокурор от Върховна касационна прокуратура.

2003 г.
На 3 януари 45-годишният Румен Яневски, криминално проявен, занимаващ се с незаконен хазарт, е смъртоносно прострелян в джипа си „Нисан Патрол“ на ул. „Гоце Делчев“ и „Котленски водопад“ в София. По него е стреляно с автомат от движеща се кола.

На 30 януари международният съдия по борба Тодор Матов е застрелян при престрелка в Студентския град в столицата, по според главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов убийството му не е било планирано, а е грешка.

Срещу колата на Янчо Костадинов, шеф на съдийската колегия към Българската федерация по борба, и Матов, който се качил в автомобила му случайно, неизвестни откриват огън с лека картечница от прикритие в близост до Националната спортна академия (НСА). В близост до стрелбата е бил и бизнесменът Димитър Джамов. Колите на двамата са сходни и вероятно е станала грешка, предполага Бойко Борисов.

На 8 февруари 31-годишният Тихомир Иванов Трифонов е застрелян от упор в тила в мерцедеса си на алея „Яворов“ в София. Той е криминално проявен, осъждан за грабежи през 1996 г.

В криминалното му досие се споменава, че се е занимавал с трафик на момичета от Малайзия и Венецуела, които склонявал към проституция; бил е обвинен и за нанасяне на телесна повреда. Предполага се, че убиецът е седял на задната седалка.

На 7 март снайперист застреля президента на „MG корпорация“ Илия Павлов пред сградата на фирмата му. Час и половина след убийството в кв. „Белите брези“ от засада е прострелян Цветан Василев-Хафти. От сигурна смърт го спасява намиращият се наблизо патрул от Шесто РПУ. На следващия ден в колата си е застрелян молдовецът Степан Рибаков.

На 4 април в Плевен, в хотелския комплекс „Интер Ростов“, показно е застрелян 34-годишният плевенски сутеньор Марио Иванов, известен с връзките си с нелегалния бизнес и сводничество. Убиецът е 25-годишният Цветан Калфов.

На 18 април на бул. „Цариградско шосе“ в движение е взривен бронираният мерцедес на криминално проявения Иван Тодоров-Доктора, който оцелява.

Около 11,30 ч. на 19 август след стрелба на кръстовището на бул. „България“ и „Гоце Делчев“ в столицата е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, свързан с наркотрафика. Той е син на покойния оръжеен търговец Шабан Фатик.

На 5 ноември Евгени Стефанов-Женята е застрелян пред фитнесцентър „Ситняково“. Той е спряган за един от наследниците на наркобоса Поли Пантев, бивш член е на групировката СИК.

На 13 ноември в градинката до бл. 123 в кв. „Надежда“ в София е прострелян Николай Зарев-Данкина, криминално проявен с множество кражби. Занимавал се е с продажба на наркотици, с кражби на коли и с магистрални автограбежи.

На 27 ноември в столичния кв. „Хладилника“ е намерен трупът на 40-годишния Румен Маринов-Нарциса, приближен на групировката ВИС. Застрелян е в гърба, слизайки от личния си автомобил.

На 29 ноември в столицата е убит 24-годишният криминално проявен Борис Кирилов Арсов. Тялото му е намерено в кв. „Бояна“. Младежът е един от обвиняемите за отвличането на бизнесмена Стефко Колев, в дома му е бил открит часовникът на жертвата, но делото още не било влязло в съда.

Убитият бе в групата, разпитвана във връзка с убийството на Филип Найденов-Фатик, заедно с Йосиф Георгиев Йосифов-Йоско, Асен Петров-Шаки, Даниел Георгиев-Джаки, брат му Стефан Георгиев и Ивайло Симеонов.

На 6 декември в Амстердам в 15,30 ч. е убит Константин Димитров-Самоковеца, а местната полиция задържа 37-годишен холандец.

2004 г.
На 12 януари дупнишкият бандит Ангел Емилов Стефанов-
Гяволето
е прострелян в шията, дясната ръка, гръдния кош пред
дома му в жк „Бистрица“ в Дупница. Свидетел на покушението става съпругата му Вероника, която пътувала с него в джип „Фолксваген“.

Убитият е изтърпял присъда в Италия и тогава е върнат в България. Той е влязъл в Бобовдолския затвор за изтърпяване на неприключили следствени дела и е освободен е срещу 2000 лв. парична гаранция през октомври 2001 г.

На 19 януари при взрив в асансьора на осеметажна сграда на бул. „Джеймс Баучър“ 87 загиват Стоил Славов, съдружник в „Интерпетролеум енд партнърс“, и охранителите му Петър Петров, Илиян Казаков и Петър Харизанов, както и друг пътуващ в асансьора гражданин.

На 10 февруари 30-годишният Костадин Иванов Костадинов (Динко), криминално проявен, е убит в София в близост до „Макдоналдс“ в района на НДК. Той е регистриран за измами и кражби на МПС; работил е като управител на благоевградското бинго „Елит“.

На 9 март в София Борис Бакърджиев е застрелян с пет куршума в главата и тялото. Той е роден в Плевен и има двойно гражданство – руско и българско, но е адресно регистриран в столичния кв. „Младост“ и се предполага, че е бил в района на местопрестъплението по бизнес.

На 19 април пред фитнесзалата на стадион „Локомотив“ във Варна са простреляни 30-годишният Михаил Манолов-Чешкия, който умира от раните си, и Юлиан Фотев. Инцидентът става пред очите на 20 деца от футболната школа.

На 27 април във Варна е прострелян, докато слизал от колата си, 26-годишният бивш национален шампион по кикбокс Мартин Елънджиев.

На 4 юни трима са убити в кафенето на търговския комплекс „Арт Декор“ на бул. „Симеоновско шосе“ в София от двама мъже, облечени като попове, които влезли в заведението, стреляли и веднага избягали. Жертвите са 35-годишният Димитър Христов, регистриран в полицията за измами, фалшификация на пари, незаконно притежаване на оръжие и за наркотици, и 24-годишният Калоян Светославов (регистриран за кражби и наркотици), и двамата софиянци, и Живко Иванов (39 г.) от Хасково, регистриран за кражби.

На 14 юни в жк „Лагера“ в София 36-годишният Петър Илиев (Пешо Кучето) от Бургас еубит на излизане от хипермаркет „Билла“, докато отивал към джипа си „Тойота“. Трупът му е с множество огнестрелни рани.

На 22 юни пред дома си в Плевен е убит 40-годишният местен бизнесмен д-р Людмил Конов, съсобственик на централния градски хотел „Ростов“.

На 30 юли в София шестима са убити, а двама са тежко ранени при стрелба в ресторант-градина „Славия“ на ул. „Коломан“ 1. Единият от убитите е Милчо Бонев по прякор Бай Миле.

На 24 октомври пред заведение на бул. „Витоша“ 18 между ул. „Кърниградска“ и „Солунска“ е застрелян Дмитрий Минев по прякор Димата Руснака, съдружник до 1999 г. заедно със Стоил Славов, Бай Миле, Красимир Маринов (Големия Маргин) и Румен Николов-Пашата в „Интергруп енд партнърс“ АД.

2005 г.
На 20 януари в Благоевград, в нощния бар на хотел „Ален мак“, е прострелян в главата с огнестрелно оръжие от дистанция 45-годишният Васил Горчев Върбанов, известен с прякора Кьоравия.

На 5 февруари в София, на ул. „Цар Самуил“ 11 е намерен застрелян с два куршума в главата в колата си „Ауди А6“ Георги Стоянов Василев, собственик на фирма „Паркиране и гаражи мениджмънт“ АД, три мандата общински съветник от групата на СДС.

На 16 февруари в София, в кв. „Люлин“, в заведението „Бъфало“ е убит 46-годишният Димитър Тодоров-Бретона, осъждан за хулиганство и грабеж на лично имущество.

На 5 април в Равда е убит 30-годишният Мариян Георгиев-Марата. По жертвата е стреляно шест пъти през стъклото на прозореца в офиса на фирмата му, която се занимава с недвижими имоти. Той е бил основен свидетел на прокуратурата по делото за убийството на Димитър Стаматов-Мастара, станало на 21 ноември 2002 г.

На 15 април в с.Душинки, Брезник, е намерен мъртъв шофьорът на Фатик Румен Желязков. Трупът е открит в къща на негов приятел. 42-годишният мъж, ранен при убийството на Филип Найденов, се прострелял в слепоочието с пистолет „Парабел“. Публикации определят тогава шофьора като „близък бизнеспартньор на убития“.

На 11 май в София, пред блок 984 в жк „Люлин“, е убит 29-годишният Ивайло Рангелов-Джинката, работил със Сергей Георгиев-Руснака, Янко Ваташки и Йордан Гиздов. Многократно е осъждан за грабежи и изнасилвания, въоръжени обири.

На 14 май в София, на ул. „11 август“ е убит 28-годишният Константин Дишлиев. Той е прострелян близо 10 пъти в главата и тялото, когато излизал от заведение и отивал към колата си. Името на убития фигурира в около 10 фирми.

На 30 юли в центъра на София е извършено тройно убийство. Простреляни пред сладоледена къща на ул. „Ангел Кънчев“ от непознати, които успяват да избягат от местопрестъплението с лека кола, са Антон Милтенов-Клюна (32 г.), регистриран в МВР за търговия с наркотици и кражби, Иван Тодоров-Призрака (35 г.) и Милен Върбанов-Цайко (28 г.).

Posted in Мафията в България | Tagged: , , , , , , , , , , , , , , , | Leave a Comment »

Koй е Ал Капоне ?

Posted by onlinepari на април 17, 2008

Ал Капоне

Алфонс Капоне е роден на 17 Януари 1899 год. в Нюйоркския квартал Бруклин. Той е бил първият роден в САЩ и иначе четвъртият от общо седем сина и две дъщери на семейство италиански емигранти.

За да се интегрират по-лесно в обществото, Капоне приемат американско-звучащи имена. Така Винченцо, Рафаело и Салваторе станали Джеймс, Ралф и Франк. Алфонс започва да се нарича Ал – името с което остава в историята. Те обаче не престанават да използват истинските си имена помежду си.

Семейството и отношенията в него, както проличава , трудно могат да бъдат причина за създаването на един безмилостен гангстер: бащата Габриеле Капоне е грамотен и има професия(бръснар), което в комбиция било рядко срещано сред множеството италиански емигранти към Новия свят по това време. Още през 1906 год. вече има американско гражданство.Описват го като отговорен и добър баща. По отношение на дисциплината винаги предпочита думите пред шамарите. В рода му и в този на съпругата му – Тереза няма хора със социални или психични отклонения. Може да се каже ,че Капоне били едно изключително сплотено, спазващо закона семейство.

Желанието и трудолюбието на Габриеле Капоне са възнаградени – само 6 години след като били пристигнали , той вече има собствена бръснарница и малко след раждането на Ал , цялото семейство се пренася в апартамента над нея.

Докато преди това Капоне живят в затворена общност от италианци, сега те се сблъскват със разнообразие от етноси – ирландци, немци, шведи, китайци и др. Кварталът е беден , но изключително оживен и шарен.

На пет години Ал тръгнва на училище. По това време училищата , където се учет деца на емигранти са изключително непривлекателни. Учителите са необразовани , предимно млади и неопитни жени, често под 18 годишни. Боят е нещо обичайно както между учениците, така и когато учителите се опитват да налагат дисциплина. От друга страна повечето емигранти предпочитали децата им да напуснат училище още в момента, в който могат да започнат да работят.

При всичките тези фактори Ал Капоне се задържа до 6-ти клас. Нещо повече – той е отличен ученик. Един ден обаче след като учителка му ударя шамар, той й отвръща, като след бива изключен и повече никога не се завръща в училище.

Една от личностите изиграли най-важна роля в живота на Ал Капоне е Джони Торио.

Кумир на децата от квартала, Джони се занимава с рекетьорство и сводничество, но е много повече от останалите гангстери по това време. Неговият престъпен талант му позволява да създаде стройна организация, чрез която има изключително широки възможности.

Както и много други деца и Ал изкарва джобни, като върши поръчки за престъпния бос. Той започнал да му има доверие и да му дава по-големи поръчки. През 1909 година обаче Торио заминава за Чикаго, а Ал се присъединява към местна банда.

Безспорно много сходства могат да се открият между двама. Няма съмнение,че Ал Капоне натрупва много опит и изгражда основата на философията си именно по това време. Той научава от Джони Торио, за жизнената важност на способността да създаваш съюзи, за необходимостта , пред обществото да се показваш като примерен гражданин и да разделяш семейната от “професионалната” сфери.

Въпреки това към 1909 година , а и много след това не е можело да се каже ,че Ал Капоне ще се превърне в един от най-големите американски престъпници. Действията му по това време можели да се счетат за съвсем нормални за дете, а и освен това той помага в семейството и започва да работи сериозно веднага след като е изключен от училище.Нищо дори не подсказва ,че той ще поеме по пътя на престъпника.

Когато е на 18 години , започнва да работи в бар. Собственикът на бара , Франки Йейл, е приятел на Джони Торио и именно последния препоръчва младия Капоне. Франки е човек, когото всички уважавали, но и се страхували.

Ал Капоне е едновременно барман, охрана и сервитьор.

Една вечер докато обслужва маса, той се впечатлява от седящата на нея жена и й споделя ,че харесва задните й части. Това не се харесва на спътника на дамата – брат й Франк Галицио. В последвалият бой Франк прорязва на три места лицето на Капоне. Белезите остават за цял живот , а оттам идва и прякорът “Scarface”.

Ситуацията не приключва с това. Галицио се оплаква на местния гангстер Лъки Лучано и след това на среща между тях двамата, Франки Йейл и Капоне , последният е принуден да се извини за поведението си – нещо, което смазва самочувствието му , но и го научава да сдържа темперамента си.

Междувременно Ал Капоне станва много по-близък с работодателя си, чиято дейност включва и лихварство, рекет и “защита” . Франки е изключително груб, брутален и безкомпромисен и изцяло се осланя на методите на физическата разправа , за разлика от другия наставник на Капоне – Джони Торио , който е престъпник –джентълмен.

И това обаче не е старта на престъпната кариера на “Белязаното лице”. Малко след като станал на 19 години , той се запознава с ирландката Мей Коглин , за която се оженва скоро след това, а на 4 декември 1918 година им се рожда син – Алберт Франсис Капоне, който още с раждането си страдаж от сифилис, наследство от баща си. Кръсник е Джони Торио.

След като станал семеен Ал напуснка работата в бара и премества се със семейството си в Балтимор , където започнва работа като счетоводител в строителна фирма. Постига добри успехи.

На 14 ноември, на 55 годишна възраст умира баща му. Това именно е момента –начало на развитието на най-големия гангстер в историята.

Posted in Световна Мафия | Tagged: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 1 Comment »

Кали и Меделин – най-богатите престъпни организации в света..

Posted by onlinepari на април 17, 2008

Кали и Меделин – колумбийските наркокартели

Карта на Колумбия

КОЛУМБИЯ

От седемдесетте години на двадесети век насам Колумбия се превърна в символ на кокаиновия трафик. На нейната територия се създават едни от най-бруталните и стройни нарко-организации в света. Нещата започват с дребна контрабанда на кокаин ,за да достигнат скоро след това невиждани размери. Създадени са цели нелегални империи, босовете на която разполагат със средства позволяващи им всичко – от немалки частни армии, убиващи по тяхна поръчка дори кандидат-президенти, до спонсориране на изграждането на високо-технологичната подводница, която откриват служителите на Колумбийската полиция. Само за пример – основната фигура в картела Меделин – когато Пабло Ескобар бил на върха ,е разполагал с повече от 28 000 000 000 $ в банкова сметка, което за този период го прави най-богатия човек на земята.

ПРЕДПОСТАВКИТЕ

Причините за превръщането на Колумбия в център на наркопроизводството са няколко:

От обективна гледна точка географското й положение е изключително удобна отправна точка за снабдяване на огромния пазар на САЩ. Съседите й – Панама , Венецуела , Еквадор и Перу са държави с нисък стандарт на живот и също имат немалко площи засяти с кока, а и правителствата им в най-добрия случай не предприемат съществени мерки в борбата с наркотрафика.

Втората причина за “успеха” на наркотрафика са изключително корумпираните политици в страната. Прокарват се твърдения, че в даден момент картелите са успели да подкупят дори президента.Братът на Пабло Ескобар, Роберто дори твърди в интервю, че са подкепили кампанията на кандидата за президент на Перу , Алберто Фужимори с около 1 млн.$.

Погледнато от друг ъгъл политическата система в Колумбия има двуполюсен модел с агресивно враждуване между двете партии. Това наред с ниската разкриваемост на престъпленията реализира толкова много жертви( страната е на трето място в света по брой на жертви на убийства), че колумбийците не смятат производството на кокаин за нещо кой знае какво. Нещо повече – наркобосовете, които израстват в бедност и без нищо, по-късно стигат върха – така тяхното положение става мечта за хиледите бедни момчета в Богота, Меделин, Кали.

На трето място стои опитът , натрупан преди развитието на “бизнеса” с наркотици. Много преди това съществува изградена мрежа за нелегално добиване и пренасяне на скъпоценни камъни,кафе и марихуана, като от един момент нататък просто се сменя обекта на контрабандата.

НА СЦЕНАТА ИЗЛИЗА КОКАИНА

Листа от кока и кокаинКакто стана ясно в началото на 70те години на миналия век основната стока на колумбийските контрабандисти е канабиса, скъпоценните камъни и кафето. В един момент обаче става ясно ,че кокаинът закупен от производителите в лабораториите в джунглата за 1500$/кг, може да бъде продаван в САЩ за около 50 000$/кг. Трафикът се изменя, като доставките на белия прах значително се повишават.

Огромната печалба само чака някой да посегне към нея. И не след дълго силна заявка подава интересна група от фигури – Хосе Гонзало Родригез Гача “Мексиканецът” ( нелегално търгуващ със скъпоценни камъни),тримата братята Хорхе, Фабио и Хуан Очоа, които противно на очакванията принадлежът към уважавано семейство занимаващо се с отглеждане на коне , Карлос Ледер – млад преориентиращ се контрабандист на марихуана и Пабло Ескобар – дребен уличен крадец , станал основна фигура в една от най-могъщите криминални империи – картелът Меделин.

Същността на структурата на колумбийските картели се различава от общоприетата представа създадена от медиите. Реално съществува широка автономност между лидерите, като част от престъпната дейност се осъществява самостоятелно , а друга, която изисква общи усилия – колективно. На практика до формалното създаване на Меделин , босовете вече са натрупали огромни капитали.

Както Кали така и Меделин са имената на градовете, от които произхождат лидерите на картелите.

През 70те обаче престъпните групи все още не са толкова мащабни. Трафикът на кокаин се тогава се състои от закупуване на кокаинова паста от Боливия и Перу, преработването й в нарколаборатории скрити в колумбийската джунгла и след това пренасянето й с обикновени пътнически полети в тайници на куфари до Флорида.

Пабло Ескобар Карлос ЛедерКАРТЕЛЪТ МЕДЕЛИН

Тогава Карлос Ледер решава ,че ще бъде доста по-лесно и по-продуктивно ако се използват малки частни самолети за превоза на наркотика.Той закупува малък остров до Бахамите с цел да го направи отправна точка за полетите.До този момент той е бил партньор с американеца Джордж Янг, който е може би основната фигура , виновна за заливането на американския пазар с кокаин. Във филма „Blow“(2001) главния герой , изигран от Джони Деп, е именно Джордж Янг, а името на Карлос Ледер е сменено със Диего Делгадо.

Ескобар, Родригез Гача и братята Очоа се възползват от новото решение на Ледер.Въпрос предизвиква , как самолети са влизали на територията на САЩ с кокаин за около 10 000 000 $ на борда, а отговорът е ,че всъщност по-често не са. Пратките са хвърляни във водата близко до брега , а моторни катери са ги прибирали. Приема се ,че тази обща инициатива е формалното начало на картела Меделин. Но реално дейността се е развивала много преди това.

Методът със самолетите се оказва повече от успешен – значително увеличените доставки се поглъщат жадно от американския пазар и не много дълго след това , картелът успява да реализира печалби, които се влагат в нови по-добри самолети, нарко-лаборатории и армия.

НА ВЪРХА

Така към 1982 год. босовете на Меделин живеят тихо в луксозните си жилища. Създават 2 вестника , политическа партия , а Ескобар дори е избран в Конгреса. Към 1983 год. той има милиарди долари, малка част от които влага в построяването на детски площадки , жилища за бедни и други, което от своя страна му помага да добие авторитета на Робин Худ сред съгражданите си.

Август 1983 год. за министър на правосъдието е избран Родриго Лара Бонила, който започва война срещу нарко-бароните.
През Март 1984 год. е Колумбийската полиция открива най-голямата известна лаборатория за производство на кокаин в света. Реално става въпрос за 14 отделни раборатории със собствена електроцентрала, водоснабдяване и дори малко летище. Производителността й е 3,5 тона кокаин дневно.

Конфискувани са 7 самолета , стотици оръжия , а 14 тона кокаин са унищожени .

Босовете изчезват. Укриват се в Панама, откъдето предлагат “мирно споразумение” на президента на Колумбия. В замяна на имунитет и на отказ от съдебно преследване те предлагат ….да платят външния дълг на Колумбия , който към тогавашния момент е в размер на 13 млрд. долара. Властите отказват.

Скоро след това е убит основния противник на картела – министърът на правосъдието. Властите в желанието си да направят нещо , решават да вкарат в ход отдавна подписано споразумение със САЩ , въз основа на което екстрадират четирима дребни наркодилъри, които да бъдат изправени пред американски съд.

Това е искрата, която запалва последвалата война между картела Меделин и Пабло Ескобар, и Колумбия.

Трябва да се отбележи голямата военна мощ с която разполагала престъпната империя. Най-кръвожадната група била MAS (Muerte a Secuestradores) – Смърт на отвличащите. Причина за създаване станало отвличането на сестрата на братята Очоа. Това била честа практика , особено за Мексиканските марксистки партизани с цел откуп. На импровизирана сбирка по повода между босовете в Колумбия , било повече да не се плащат никакви подкупи, а извършителите да се преследват със всички възможни средства. В последствие групата MAS разбра се се “преквалифицирала” и в извършването на други “мероприятия”.

След въвеждането на политиката за екстрадиране към САЩ на дилъри, картелът Меделин обявяват “По-добре гроб в Колумбия, отколкото затвор в САЩ!” след което започват спорадични убийства на привърженици на режима , което довежда до контра-удар от полицията през Февруари 1987 год. , когато заловен и екстрадиран е Карлос Ледър.

При все това кулминацията на “войната” настъпва през Август 1989 год. , когато е убит водещия кандидат за президент Луис Карлос Галан. Последващите действия на властта са подпомогнати с 65 000 000 $ от САЩ.

Към началото на 1990 година са конфискувани 367 самолета, 73 катера, 710 автомобила, около 5 тона кокаин, оръжие и амуниции.

Отговорът не закъснява – взривяват се банки, пощи, партийни офиси и дори частни домове, централата на колумбийската полиция и самолет със 101 пътници и 6 души екипаж при вътрешен полет.

НИКОЙ НЕ Е ПО-СИЛЕН ОТ ДЪРЖАВАТА

Полицията от своя страна предприема решителен ход и при престрелка убива Гонзало Родригес Гача – нарочен за основен поръчител на множеството бомбени атентати. След смъртта му и поради превеса на силите на полицията, Пабло Ескобар и братята Очоа се предават срещу леки присъди, които да се изтърпят в специално построен затвор в родния на Ескобар град Енвигадо. Власите прекъстват политиката по екстрадирането на наркодилъри към САЩ именно във връзка с тяхното задържане.

Нищо не се променя с влизането на основните босове на картела Меделин в затвора. Те управляват империята си от килиите , при все че губят позиции от конкуретния картел Кали. Така или иначе всяка седмица за САЩ продължават да пътуват по над 3 тона чист кокаин.

През Юли 1992 год. властите решават да преместят Ескобар в затвор с по-строг режим и по-голяма сигурност. При преместването той успява да избяга. Криенето му от закона трае 499 дни, през които го търси екип от повече от 1500 души , които избиват почти всички, които се осмелят да му помагат и да го защитават, докато накрая през декември 1993 год. го застрелват.

Смъртта на Пабло ЕскобарКАРТЕЛЪТ КАЛИ

Една част от причините за унищожаването на картела Меделин може да се търси в техните противници от колумбийският град Кали – Родригес Ореуела и Сантакруз Лондоно.

Лидерите на картела Кали са в известна степен по-прикрити и не толкова парадиращи с възможностите си, колкото Меделин.Използват сложни схеми при контрабандата на кокаин , а спечеленото влагат в законен бизнес. Използват методите на силата и терора само в краен случай, за разлика от Меделин, където първата стъпка за налагане на позиция е винаги бруталното използване на сила.

Смята се,че именно участници в картела Кали са информирали колумбийската полиция и американска DEA, за действията на Пабло Ескобар, което през 1993 година довежда до убийството му. Това е и причината за разрива между двата картела след кратко сътрудничество през средата на 80те, в следствие на който за кратък период от няколко години загиват хиляди.

“Бизнесмените” от Кали значително започнат да превъзхождар съперниците си веднага след вкарването в затвора на всички босове от Меделин. Те използвали тактиката позната от терористичните организации , където човешката сила се разделя на малки групи(клетки), като всяка клетка незнае нищо за останалите. Освен това те наемат най-добрите адвокати, за да опознаят по-добре другия си противник – DEA и Американското правосъдие. Наемат изключително способни инженери, които изграждат сложна комуникационна апаратура, която трудно може да се подслушва.

Логично и бизнесът им процъвтява. Когато търсенето на кокаин в САЩ спада, трафикът частично се пренасочва към Европа и Азия. Със спечеленото се създава легален бизнес и се правят дългосрочни инвестиции. Кали инвестират не малко средства и в политиката . Смята се ,че дори президентът на Колубмия Ернесто Сампер е приемал спонсориране от тях.

При все това лидерите на Кали са арестувани в средата на 90те и осъдени на между 10 и 15 години лишаване от свобода в затвори в Колумбия. Смята се ,че те все още ръководят част от кокаиновия трафик от затвора.

КОКАИНОВИЯТ БИЗНЕС СЛЕД ТОВА…

След разрушаването на картелите Кали и Меделин, кокаиновият бизнес се фрагментира. Младите “лейтенанти” ( средно ниво в организирана престъпна група) осъзнават ,че големите престъпни организации са по уязвими. Затова те създават малки групи, всяка от които със различни задължения по веригата на трафика.

И тук на сцената излизат Мексиканските комунистически партизани, които срещу висока такса пазят полетата с кока и лабораториите в отдалечените краища на Колумбия. Същото правят и дясно ориентираните паравоенни колумбийски групи. Така огромни финансово ресурси текат към две противоположни по убежденията си въоръжени организации, което е белег за бъдещ много сериозен конфликт.

Според данни на DEA в Колумбия днес има повече от 300 организации за трафик на кокаин, като печалбите и употребата в световно ниво продължават да растат.

Posted in Световна Мафия | Tagged: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Leave a Comment »