Средно 35 поръчкови убийства годишно в България

Средно по 35 поръчкови убийства годишно се извършват в България. През последните 5 години броят им рязко се е увеличил.

Това заяви Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията на международна конференция „Перспективите за членство в ЕС и сигурността в Югоизточна Европа:скрита икономика, трансгранична престъпност и развитие“.

Според Безлов има десетки български групи, които са в „белия“ бизнес и същевременно имат добре организиран престъпен бизнес.

Анализаторът не посочва конкретни имена, уточнявайки, че обикновено те имат много добър публичен имидж. Престъпният им бизнес е от митнически и данъчни измами до измами с имоти. Създаването и развиването на престъпните групировки в България много наподобява това в Русия. Те са
икономическа необходимост на прехода, обясняма Безлов.

Поръчковите убийства в Русия били между 500 и 600 за година.От всички престъпления в Испания на година 17.4 на сто се извършват от чужденци, каза по време на конференцията проф. Оскар Хайме-Хименес, директор на Института за полицейски изследвания в Испания, цитирайки данни от 2000 год.

От тях 8.6 на сто се извършват от граждани на Югоизточна Европа, като 1.75 на сто са дело на българи, посочи той.

Румънски граждани са автори на 13.95 на сто от престъпленията, извършени от престъпни лица от Югоизточна Европа в Испания. В Испания живеят 3 хиляди румънци и около 80 хиляди българи, уточни той. През последните две години престъпните групи, в които участват българи, са се увеличили с 30 процента, допълни той.

Български граждани са замесени в трафика на хора, канали за проституция,
оръжие и наркотици, фалшифициране на пари и кражби на моторни
превозни средства.

Белгия пък, като цяло, има отрицателно отоншение към последиците от разширяването на ЕС, каза на конференцията проф.Брис де Руивер от Института за международни криминологични изследвания и политика в Университета в Гент, Белгия.

Престъпници от Югоизточна Европа действат съвместно с местни престъпни групировки, обясни той. По думите му държавата е малка и за около два часа би могло да се прекоси цялата й територия. Напускането на границите на Белгия е много бързо и това затруднява полицейските органи, допълни той.

Хроника на публични убийства и атентати в периода 1995-2005 г.

Първата жертва за десетилетието е Васил Илиев, президент на застрахователна фирма ‘ВИС-2’, застрелян пред ресторант ‘Мираж’ в София

26.08.2005

1995 г.
На 25 април Васил Илиев, президент на застрахователна фирма „ВИС-2“, е застрелян пред ресторант „Мираж“ в София.

На 7 юли Ламбо Кючуков, бивш зам.-министър на образованието, е застрелян в местността Бялата вода на Витоша.

1996 г.
На 16 януари Васил Митев, управител на пристанищен комплекс в Русе, е намерен убит в гаража си с куршум в тялото. Името му се свързва с фериботните спорове Русе-Гюргево през 1995 г.

На 2 октомври пред дома му на ул. „Латинка“ 15 в София е застрелян Андрей Карлов Луканов, депутат от парламентарната група на Демократичната левица, през 1990 г. министър-председател.

На 23 ноември Иван Иванов, собственик на стокова борса в Добрич, е прострелян с четири куршума в апартамент на жилищен блок на площад „Свобода“.

1998 г.
На 24 януари Велин Тодоров Христов, собственик на транспортна фирма от София, е застрелян във великотърновския хотел „Янтра“.

На 14 май Венцислав Танчев, изпълнителен директор на застрахователно дружество „Енергия“, е застрелян с три куршума пред дома му на бул. „Симеоновско шосе“ 85.

На 20 декември Иво Карамански, бизнесмен, съдружник на дружество „Корона-И.Г.“, застрахователен бос, е застрелян с два куршума.

1999 г.
На 28 август в София е убит Любомир Георгиев Пенев, бизнесмен, собственик на 80% от капитала на Нова телевизия и на пицария „Джъмбо“.

2000 г.
На 9 февруари в Плевен е убит пред дома му с изстрел в гърба Величко Тодоров, председател на Народната партия в града.

На 29 февруари 34-годишният Роман Пузанов, основен прокурорски свидетел по дело за убийство от 1995 г., е застрелян със 7 куршума в Ямбол в гръб с 9-милиметров пистолет.

На 9 март в къщата му в тополовградското село Мрамор е намерен убит с пистолет Желязко Колев-Императора, един от най-известните иманяри.

На 21 април в София пред дома му на бул. „Цар Борис III“ е застрелян 40-годишният Кристиян Маслев, собственик на агенция „Натурела груп“.

На 19 декември общинският съветник от СДС в гр. Елена Славчо Христов Славов е застрелян на стотина метра от дома си. Той е собственик на мандрата „Млекимекс“ в града, която е част от българо-австрийския холдинг „ББС-Хандел“.

На 28 декември 44-годишният Динко Добрев, шеф на „Родопа“ ЕООД в Нова Загора, е убит в двора на фирмата.

2001 г.
На 26 януари пред дома му във Варна е убит първият ни европейски шампион по киокушин карате Георги Вълков Георгиев.

На 26 февруари в София е убита 30-годишната ямболска адвокатка Надя Георгиева.

На 1 март търговецът на алкохол Розалин Костов, съсобственик в „Роник“ ООД , е показно разстрелян пред дома му на ул. „6 септември“ в Русе.

На 9 март на карибския остров Аруба, в хотел „Сонеста“ е застрелян Пантю Колев Пантев (Поли Пантев).

2002 г.
На 31 май в Загреб, Хърватия, 35-годишният българин Веселин Маринов е застрелян пред заведение от собственик на фирма за охрана – Винко Жулевич.

На 22 юли на пътя между с. Добринище и манастира „Св. Панталеймон“ е убит 66-годишният свещеник от Банско Стефан Камберов.

На 4 ноември в Хасково е извършено показно убийство на хасковския бизнесмен Валентин Подмолов-Подмола.

На 18 декември във вилата си край Варна е застрелян бизнесменът Каро Акопович, собственик и съсобственик на верига бензиностанции и газостанции, както и на заведения в морската столица.

На 28 декември в София, близо до дома му, е застрелян Николай Колев, прокурор от Върховна касационна прокуратура.

2003 г.
На 3 януари 45-годишният Румен Яневски, криминално проявен, занимаващ се с незаконен хазарт, е смъртоносно прострелян в джипа си „Нисан Патрол“ на ул. „Гоце Делчев“ и „Котленски водопад“ в София. По него е стреляно с автомат от движеща се кола.

На 30 януари международният съдия по борба Тодор Матов е застрелян при престрелка в Студентския град в столицата, по според главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов убийството му не е било планирано, а е грешка.

Срещу колата на Янчо Костадинов, шеф на съдийската колегия към Българската федерация по борба, и Матов, който се качил в автомобила му случайно, неизвестни откриват огън с лека картечница от прикритие в близост до Националната спортна академия (НСА). В близост до стрелбата е бил и бизнесменът Димитър Джамов. Колите на двамата са сходни и вероятно е станала грешка, предполага Бойко Борисов.

На 8 февруари 31-годишният Тихомир Иванов Трифонов е застрелян от упор в тила в мерцедеса си на алея „Яворов“ в София. Той е криминално проявен, осъждан за грабежи през 1996 г.

В криминалното му досие се споменава, че се е занимавал с трафик на момичета от Малайзия и Венецуела, които склонявал към проституция; бил е обвинен и за нанасяне на телесна повреда. Предполага се, че убиецът е седял на задната седалка.

На 7 март снайперист застреля президента на „MG корпорация“ Илия Павлов пред сградата на фирмата му. Час и половина след убийството в кв. „Белите брези“ от засада е прострелян Цветан Василев-Хафти. От сигурна смърт го спасява намиращият се наблизо патрул от Шесто РПУ. На следващия ден в колата си е застрелян молдовецът Степан Рибаков.

На 4 април в Плевен, в хотелския комплекс „Интер Ростов“, показно е застрелян 34-годишният плевенски сутеньор Марио Иванов, известен с връзките си с нелегалния бизнес и сводничество. Убиецът е 25-годишният Цветан Калфов.

На 18 април на бул. „Цариградско шосе“ в движение е взривен бронираният мерцедес на криминално проявения Иван Тодоров-Доктора, който оцелява.

Около 11,30 ч. на 19 август след стрелба на кръстовището на бул. „България“ и „Гоце Делчев“ в столицата е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, свързан с наркотрафика. Той е син на покойния оръжеен търговец Шабан Фатик.

На 5 ноември Евгени Стефанов-Женята е застрелян пред фитнесцентър „Ситняково“. Той е спряган за един от наследниците на наркобоса Поли Пантев, бивш член е на групировката СИК.

На 13 ноември в градинката до бл. 123 в кв. „Надежда“ в София е прострелян Николай Зарев-Данкина, криминално проявен с множество кражби. Занимавал се е с продажба на наркотици, с кражби на коли и с магистрални автограбежи.

На 27 ноември в столичния кв. „Хладилника“ е намерен трупът на 40-годишния Румен Маринов-Нарциса, приближен на групировката ВИС. Застрелян е в гърба, слизайки от личния си автомобил.

На 29 ноември в столицата е убит 24-годишният криминално проявен Борис Кирилов Арсов. Тялото му е намерено в кв. „Бояна“. Младежът е един от обвиняемите за отвличането на бизнесмена Стефко Колев, в дома му е бил открит часовникът на жертвата, но делото още не било влязло в съда.

Убитият бе в групата, разпитвана във връзка с убийството на Филип Найденов-Фатик, заедно с Йосиф Георгиев Йосифов-Йоско, Асен Петров-Шаки, Даниел Георгиев-Джаки, брат му Стефан Георгиев и Ивайло Симеонов.

На 6 декември в Амстердам в 15,30 ч. е убит Константин Димитров-Самоковеца, а местната полиция задържа 37-годишен холандец.

2004 г.
На 12 януари дупнишкият бандит Ангел Емилов Стефанов-
Гяволето е прострелян в шията, дясната ръка, гръдния кош пред
дома му в жк „Бистрица“ в Дупница. Свидетел на покушението става съпругата му Вероника, която пътувала с него в джип „Фолксваген“.

Убитият е изтърпял присъда в Италия и тогава е върнат в България. Той е влязъл в Бобовдолския затвор за изтърпяване на неприключили следствени дела и е освободен е срещу 2000 лв. парична гаранция през октомври 2001 г.

На 19 януари при взрив в асансьора на осеметажна сграда на бул. „Джеймс Баучър“ 87 загиват Стоил Славов, съдружник в „Интерпетролеум енд партнърс“, и охранителите му Петър Петров, Илиян Казаков и Петър Харизанов, както и друг пътуващ в асансьора гражданин.

На 10 февруари 30-годишният Костадин Иванов Костадинов (Динко), криминално проявен, е убит в София в близост до „Макдоналдс“ в района на НДК. Той е регистриран за измами и кражби на МПС; работил е като управител на благоевградското бинго „Елит“.

На 9 март в София Борис Бакърджиев е застрелян с пет куршума в главата и тялото. Той е роден в Плевен и има двойно гражданство – руско и българско, но е адресно регистриран в столичния кв. „Младост“ и се предполага, че е бил в района на местопрестъплението по бизнес.

На 19 април пред фитнесзалата на стадион „Локомотив“ във Варна са простреляни 30-годишният Михаил Манолов-Чешкия, който умира от раните си, и Юлиан Фотев. Инцидентът става пред очите на 20 деца от футболната школа.

На 27 април във Варна е прострелян, докато слизал от колата си, 26-годишният бивш национален шампион по кикбокс Мартин Елънджиев.

На 4 юни трима са убити в кафенето на търговския комплекс „Арт Декор“ на бул. „Симеоновско шосе“ в София от двама мъже, облечени като попове, които влезли в заведението, стреляли и веднага избягали. Жертвите са 35-годишният Димитър Христов, регистриран в полицията за измами, фалшификация на пари, незаконно притежаване на оръжие и за наркотици, и 24-годишният Калоян Светославов (регистриран за кражби и наркотици), и двамата софиянци, и Живко Иванов (39 г.) от Хасково, регистриран за кражби.

На 14 юни в жк „Лагера“ в София 36-годишният Петър Илиев (Пешо Кучето) от Бургас еубит на излизане от хипермаркет „Билла“, докато отивал към джипа си „Тойота“. Трупът му е с множество огнестрелни рани.

На 22 юни пред дома си в Плевен е убит 40-годишният местен бизнесмен д-р Людмил Конов, съсобственик на централния градски хотел „Ростов“.

На 30 юли в София шестима са убити, а двама са тежко ранени при стрелба в ресторант-градина „Славия“ на ул. „Коломан“ 1. Единият от убитите е Милчо Бонев по прякор Бай Миле.

На 24 октомври пред заведение на бул. „Витоша“ 18 между ул. „Кърниградска“ и „Солунска“ е застрелян Дмитрий Минев по прякор Димата Руснака, съдружник до 1999 г. заедно със Стоил Славов, Бай Миле, Красимир Маринов (Големия Маргин) и Румен Николов-Пашата в „Интергруп енд партнърс“ АД.

2005 г.
На 20 януари в Благоевград, в нощния бар на хотел „Ален мак“, е прострелян в главата с огнестрелно оръжие от дистанция 45-годишният Васил Горчев Върбанов, известен с прякора Кьоравия.

На 5 февруари в София, на ул. „Цар Самуил“ 11 е намерен застрелян с два куршума в главата в колата си „Ауди А6“ Георги Стоянов Василев, собственик на фирма „Паркиране и гаражи мениджмънт“ АД, три мандата общински съветник от групата на СДС.

На 16 февруари в София, в кв. „Люлин“, в заведението „Бъфало“ е убит 46-годишният Димитър Тодоров-Бретона, осъждан за хулиганство и грабеж на лично имущество.

На 5 април в Равда е убит 30-годишният Мариян Георгиев-Марата. По жертвата е стреляно шест пъти през стъклото на прозореца в офиса на фирмата му, която се занимава с недвижими имоти. Той е бил основен свидетел на прокуратурата по делото за убийството на Димитър Стаматов-Мастара, станало на 21 ноември 2002 г.

На 15 април в с.Душинки, Брезник, е намерен мъртъв шофьорът на Фатик Румен Желязков. Трупът е открит в къща на негов приятел. 42-годишният мъж, ранен при убийството на Филип Найденов, се прострелял в слепоочието с пистолет „Парабел“. Публикации определят тогава шофьора като „близък бизнеспартньор на убития“.

На 11 май в София, пред блок 984 в жк „Люлин“, е убит 29-годишният Ивайло Рангелов-Джинката, работил със Сергей Георгиев-Руснака, Янко Ваташки и Йордан Гиздов. Многократно е осъждан за грабежи и изнасилвания, въоръжени обири.

На 14 май в София, на ул. „11 август“ е убит 28-годишният Константин Дишлиев. Той е прострелян близо 10 пъти в главата и тялото, когато излизал от заведение и отивал към колата си. Името на убития фигурира в около 10 фирми.

На 30 юли в центъра на София е извършено тройно убийство. Простреляни пред сладоледена къща на ул. „Ангел Кънчев“ от непознати, които успяват да избягат от местопрестъплението с лека кола, са Антон Милтенов-Клюна (32 г.), регистриран в МВР за търговия с наркотици и кражби, Иван Тодоров-Призрака (35 г.) и Милен Върбанов-Цайко (28 г.).

Големите поръчкови убийства у нас в периода 2003-2006 г.

„Ново мафиотско убийство посред бял ден разтърси София, след като небезизвестният перач на пари и трафикантски бос Иван Тодоров – Доктора беше застрелян в колата си на улица в центъра на града“, съобщи агенция Франс прес. „Убийството на Иван Тодоров-Доктора бе последното от поредицата от над 150 убийства във войната за разчистване на територия, който разтърсва България от 2000 година насам. Повечето от тях още не са разкрити от полицията“, коментира агенцията.

Франс прес припомня, че само преди седмица началникът на софийската полиция Румен Стоянов се е поздравил за работата си по предотвратяване на мафиотските убийства, извършвани денем. „Това стана месеци след като най-големият банкер и застраховател в България Емил Кюлев беше убит в столицата“.

От своя страна софийският градски прокурор Бойко Найденов каза: „За да не се получи това, което стана днес, Иван Тодоров трябваше отдавна да е в ареста“.

Предлагаме ви хронологията на големите поръчкови убийства у нас от 2002 г. до момента.

• 30 януари 2003 г. – в Студентски град в София с картечница бе убит международният съдия по борба Тодор Матов.

• 7 март 2003 г. – пред офиса на „Мултигруп“ в столицата бе разстрелян нейният основател Илия Павлов.

• 8 март 2003 г. – загина молдовецът с български паспорт Степан Рибаков.

• 4 април 2003 г. – във фоайето на плевенския хотел „Ростов“ бе застрелян 35-годишният сутеньор Марио Иванов.

• 14 април 2003 г. – бе убит 45-годишният бизнесмен Георги Джамбазов, съпруг на съдийка от гражданското отделение на Апелативния съд във Варна.

• 18 април 2003 г. – бе извършен опит за убийство на Иван Тодоров-Доктора. Бронираният му автомобил бе взривен. Убит бе неговият шофьор, той оцелява по чудо.

• 31 май 2003 г. – на Самоковско шосе бе направен опит за атентат срещу Константин Димитров-Самоковеца.

• 12 юни 2003 г. – в София бе прострелян Кирил Киров-Японеца.

• 19 август 2003 г. – по обяд на оживено кръстовище в София бе застрелян Филип Найденов-Фатик. Ранен бе неговият бодигард Румен Желязков, който две години по-късно бе ткрит мъртъв в запустяло село.

• 7 октомври 2003 г. – в столичния ресторант „Пчела“ бе застрелян неговият собственик Николай Иванов.

• 8 октомври 2003 г. – на Околовръстното шосе край София бе разстрелян Николай Тодоров.

• 5 ноември 2003 г. – пред фитнесклуб в София посред бял ден бе убит Евгени Стефанов-Женята.

• 13 ноември 2003 г. – в столичния комплекс „Надежда“ бе застрелян Николай Христов-Данкина.

• 27 ноември 2003 г. – убит бе Румен Маринов-Нарциса.

• 6 декември 2003 г. – в центъра на Амстердам бе убит Константин Димитров-Самоковеца, а манекенката Цеци Красимирова бе ранена.

• 19 януари 2004 г. – в сграда в столичния квартал „Лозенец“ при взрив в асансьор бяха убити един от основателите на СИК – Стоил Славов, и тримата му бодигардове.

• 10 февруари 2004 г. – край заведението „Макдоналдс“ до НДК в Софияа бе застрелян автокрадеца Костадин Иванов Костадинов-Динко.

• 4 юни 2004 г. – в столичното кафене „Арт Декор“ бяха убити застреляни трима човека, сред които и Димитър Малчев-Митко Малкия.

• 14 юни 2004 г. – пред един от магазините „Билла“ бе застрелян Петър Илиев, известен и като Пешо Кучето.

• 30 юли 2004 г. – в ресторант-градина „Славия“ бяха разстреляни 6-има човека, сред които и едни от знаковите за СИК фигури – Милчо Бонев, известен като Бай Миле.

• 1 септември 2004 г. – в София е убит Асен Младенов, известен като Шаки.

• 24 октомври 2004 г. – на бул. „Витоша“ в София през деня бе застреляна друга знакова фигура от СИК – Дмитрий Минев- Димата Руснака.

• 20 януари 2005 г. – снайперист разстрелва посред бял ден в центъра на Благоевград лихваря Васил Гьорчев-Кьоравия.

• 16 февруари 2005 г. – в София бе разстрелян Димитър Тодоров-Бретона денем в кафене.

• 24 март 2005 г. – в София на път за офиса си бе убит собственикът на консултантска фирма Явор Николов.

• 9 април 2005 г. – в центъра на София пред собствената си новострояща се луксозна сграда бе прострелян Кирил Киров-Японеца.

• 15 май 2005 г. – в центъра на София на излизане от ресторант е разстрелян финансистът Константин Дишлиев.

• 13 юли 2005 г. – в Обзор посред бял ден бе взривена колата на концесионера на местния плаж Рали Пенков. Убити бяха съпругата му и 2-годишното им детенце.

• 30 юли 2005 г. – в центъра на София в оживена сладкарница са застреляни трима човека, сред които и Антон Милтенов-Клюна.

• 25 август 2005 г. – пред заведението си „Буда бар“ в Слънчев бряг снайперист разстреля Георги Илиев, шеф на ВАИ Холдинг и президент на Локомотив Пд.

• 7 септември 2005 г. – 39-годишният Мартин Хасан Дойчев бе убит в колата си, докато чакал на светофар в центъра на София малко преди обед. Двамата убийци стреляли от тротоара, след което пеша си тръгнали от местопрестъплението.

• 20 септември 2005 г.- на излизане от дома си бе убит един от известните варненски адвокати – Митко Димитров. Той бе застрелян пред очите на множество минувачи. Негови клиенти са били емблематични фигури от подземния свят във Варна.

• 1 октомври 2005 г. – пред очите на дъщеря му в София бе застрелян бизнесменът Румен Рангелов Юруков в автомобила си , лизо до дома си.

• 12 октомври 2005 г. – в центъра на Перник с автоматично оръжие бе убит Райко Василев-Кръвта, смятан за един от основните наркоразпространители в Югозападна България.

• 10 октомври 2005 г. – Пред дома й в столичен квартал бе убита Шинка Манова, шеф в Агенция Митници. Тя бе застреляна заедно с шофьора си.

• 26 октомври 2005 г. – на булевард „България“ в София бе разстрелян банкерът Емил Кюлев. Джипът на Кюлев бе обстрелян с 15 куршума

• 22 февруари 2006 г. -В столичния квартал „Лозенец“ бе убит в автомобила си обвиненият за контрабанда на алкохол и цигари и пране та пари Иван Тодоров-Доктора. Той почина на място.

Източник: newsbg.

Кой е Георги Илиев ?

Георги Илиев …

от Уикипедия, свободната енциклопедия.. : )

Направо към: навигация, търсене

Георги Илиев български борец Роден: 22 юли 1966 Кюстендил, България Починал: 25 август 2005 Слънчев бряг, България

Георги Андреев Илиев е български борец и бизнесмен, считан за видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.

Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.

Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.

На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов.

Кой е Васил Илиев ?

Васил Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия .. : )

Васил Илиев Роден: 22 януари 1965 г. Кюстендил, България Починал: 25 април 1995 г. София, Бълга

Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.

През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.

Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.

Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.

Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес.

Поръчковите убийства в България имат аналог само в Русия

Страната се опитва да преодолее недоверието на Европейския съюз, отбелязва агенцията

Убийство посред бял ден в София на богат бизнесмен, неоткриваеми свидетели, многобройни строежи на хотели в провинцията с цел пране на пари – това са различните лица на престъпността в България, за която страната е критикувана от Европейския съюз, пише в своя публикация агенция Франс прес, цитирана в неделя от БТА.

Туристическият сектор по черноморското крайбрежие, който стана арена на зрелищни убийства, също е покварен от мафията, твърдят наблюдатели. Общо 155 убийства, свързани с организираната престъпност, са регистрирани официално от 2000 г. насам, изтъква авторът на публикацията Жан-Мишел Стулиг и цитира думите на вътрешния министър Румен Петков, изречени след разстрела на банкера Емил Кюлев: Българското общество е болно.

Поръчковите убийства, които се увеличават, са български феномен, който има еквивалент само в Русия, отбелязва Тихомир Безлов, експерт в Центъра за изследване на демокрацията пред кореспондента на агенцията.

Мафиотските убийства са евтин начин за отърваване от конкуренцията, обяснява Безлов.

Стулиг цитира и обяснението на политолога Боряна Димитрова за натрупването на червени капитали от бивши началници и членове на тайните служби, които са получили предприятия за приватизиране или безнаказано докарани до фалит банки.

Анализатори изтъкват, че това явление е било влошено от масовото уволнение на полицаи след падането на комунизма през 1989 г.

Стулиг завършва кореспонденцията си с изявление на новия кмет на София Бойко Борисов, който твърди, че причините за трудностите при борбата срещу организираната престъпност не трябва да се търсят в полицията. Застанал на фона на снимките си с шефове на ЦРУ, Скотланд ярд и по думите му, „неговия приятел Никола Саркози“ (френския вътрешен министър б.р.), генералът от полицията хвали успехите на българските служби, постигнати с помощта на американските и западноевропейските им колеги, посочва журналистът от Франс прес.

В наблюдение за първите 100 дни на правителството кореспондентът на Франс прес Жан-Мишел Стулиг отбелязва, че сто дни след трудното си сформиране, правителствената коалиция в България се обединява, за да присъедини възможно най-скоро страната към Европейския съюз. Управляващите изтъкват икономическия напредък и съдебната реформа, докато Брюксел се безпокои от престъпността и корупцията, отбелязва авторът.

Ще одобри ли през пролетта Европейската комисия влизането на България в съюза през януари 2007 г. или ще я накара да чака още една година, считайки, че страната не е готова? Кой от двата варианта е по-добър за страната?. Тези въпроси вълнуват политици и икономисти, експерти и дипломати, пише още авторът на материала.

„Мисля, че въпреки трудностите няма да се стигне до отлагане. Това би било шамар, би създало голям вътрешнополитически проблем, при това без гаранции, че реформите ще бъдат извършени навреме“, заявява европейски дипломат. Той прогнозира, че по-скоро ще бъдат задействани предпазни клаузи, съгласно които в някои области, като правосъдието, България няма да стане част от Европейския съюз и ще остане под наблюдение.

Друг дипломат „раздава червени точки“: политическа стабилност, бърза модернизация и голям растеж от около 6% в една страна, която успява да овладее инфлацията (6% през 2004 г.), намаляваща безработица (10,4% през октомври срещу 18% през 2000 г.), въпреки увеличения държавен дефицит, под зоркото око на Международния валутен фонд.

Още повече че, отбелязва дипломатът, преките чуждестранни инвестиции бързо се увеличават (4,5 млрд. евро за 2003 и 2004 г.). Следователно положението е задоволително за една малка държава с близо осем милиона жители, като изключим социалните неравенства, е изводът на този високопоставен дипломат.

Той обаче посочва и крайно отрицателни явления: корупцията сред политическата класа и провалът на съдебната система. Както и в останалите държави в преход, бившите тайни служби на комунистическия режим „ограбиха страната“, възползваха се от приватизацията преди да се обвържат с организираната престъпност, отбелязва още дипломатът.

Авторът на материала цитира думите на министъра на външните работи Ивайло Калфин, че България е добре подготвена за присъединяване и че приоритет номер едно на правителството е интеграцията в Европейския съюз.

Сръбската мафия в България..

Най-известните им бандити имат структури у нас, правили са бизнес с нашите силови групировки

Българските групировки, контролиращи наркотрафика и контрабандата, дълги години са работили със сръбските бандитски кланове.

Почти всички представители на сръбската мафия са идвали многократно в страната, твърдят полицейски източници.

След убийството на премиера Зоран Джинджич в Сърбия бяха арестувани близо 11 хиляди души.

На 20 декември в Белград стартира процесът срещу представители на сръбските кланове, задържани при операция „Сабя“.

Очаква се обвиняемите да „накиснат“ свои партньори, включително и от България.

От югоембаргото до днес сръбските мафиоти са контактували с нашите групировки.

Легалният и нелегалният бизнес на клановете е минавал и през България. Имат регистрирани десетки фирми у нас. Всичко това е ставало с неофициално разбирателство между България и Сърбия, твърдят запознати. Голяма част от „гостите“ днес са мъртви или изчезнали, други са свидетели на процеса.

Убиецът на премиера Зоран Джинджич Милорад Лукович – Легия, бос на Земунския клан,

е идвал няколко

пъти в България

според отлично информирани. Стоял тук по няколко часа, най-много за ден. За последен път е засечен в България през февруари малко преди убийството на Зоран Джинджич.

Любиша Буха-Чуме е най-важният свидетел

по делото за убийството на Джинджич. Той е босът на Сурчинския клан и е най-големият враг на Легия. Шефът на Земунския клан и неговият партньор Душан Спасоевич-Шиптър са правили два опита да убият Чуме, взривили са целия му бизнес за 13 милиона долара, отвлекли са жена му.

Затова Чуме се съгласява да свидетелства срещу земунци за убийството на Джинджич.

Неговият статут на свидетел сътрудник означава, че няма да бъде третиран като обвиняем в процеса за разстрела на сръбския премиер. Предвид участието му в разплитането на някои от най-големите дела в Сърбия прокуратурата реши да повдигне срещу него само обвинение за сдружаване с престъпна цел.

След победата на демократичните партии на изборите през 2000 г. служебното правителство в Сърбия се

опитва да разкрие поредицата от убийства

и полицията създава работната група „Смок“. Неин ръководител е полковник Миле Новакович.

Ченгета установяват, че водещата престъпна групировка в Сърбия е агресивният и организиран Земунски клан на Душан Спасоевич и Легия.

По същото време Шиптър бяга във Франция – издирват го за неуспешен атентат срещу сръбския политик Вук Драшкович През октомври 2001 г. Шиптър е арестуван във Франция по подозрение, че е организирал похищението на сръбския милиардер Мирослав Мишкович за откуп от 3,5 млн. долара.

Спасоевич е екстрадиран в Белград и тутакси пуснат от ареста. Гаранцията за освобождаването му е 20 хил. марки и е платена от сръбски бос, много близък до български групировки.

Междувременно Сурчинският клан се кротва под крилото на Джинджич. Хора на Чуме

влизат в охраната на опозиционните сили

Земунският клан започва да губи позиции. Войната между Шиптър, Легия и Чуме е неизбежна. Те все по-често се сблъскват при различните схеми за трупане на пари.

През 2001 г. е убит показно полицейският шеф Божко Бука, роднина и много близък на Чуме.

Въпреки това Чуме приема в дома си Шиптър, за да се опитат да изгладят отношенията си. Пият кафе, но в чашата на Чуме има отрова и той едва не умира.

Скоро след „кафето“ Чуме оцелява и при атентат в Земунското поле, бодигардът му е убит.

Според информиран източник за последен път Легия е бил в България през февруари само за няколко часа. На 12 март разстрелват Джинджич.

Шиптър е убит , а Легия е изведен в Босна, където е воювал и има ятаци. „Изнасят“ го в багажника на полицейска кола.

Чуме – партньор с Поли

Пантев и Карамански

Най-важният свидетел срещу Земунския клан Любиша Буха-Чуме е от белградското предградие Сурчин и създава една от първите групировки в бивша Югославия в началото на 90-те. По-късно тя се превръща в ядро на Земун. Занимава се с автотрафик, контрабанда на нефт, петролни продукти и цигари. През всичките тези години Чуме се ползва с репутация на „бяла якичка“, която дискретно и на пръв поглед дистанцирано контролира групировката си. Той и хората му са притежавали служебни карти на МВР, а по-късно и на ДС. Описват го като ерудиран и подготвен кадър. Другите по-важни членове в Сурчинския клан са Милан Наранджич-Лимун, Любомир Йованович-Стъклени, както и убитите Зоран Шиян и Звонко Плечич. Всички са идвали в България. По време на югоембаргото са организирали износа на шлепове с петрол от бургаския „Нефтохим“ към Белград.

Агент 007

Любиша Буха-Чуме идва в България няколко пъти в периода между 1993 и 1995 г. Свързва се с представители на нашите групировки. Според МВР се сприятелява с покойния Иво Карамански, който е пътувал често до Сърбия по време на ембаргото. Чуме се сближава и с покойния сикаджия Поли Пантев, който в онзи период прекарва известно време в Белград. „Представителите“ на България и Сърбия бързо стават партньори в международния внос и износ на коли, пшеница, горива, хранителни стоки, цигари, селскостопанска техника, машини и торове. Правят удар след удар… Основният участник в прането на пари от страна на Любиша Буха-Чуме е Предраг Ранкович-Пецони. Самият Чуме няма фирми в България. Според доклад на сръбското МВР в края на 90-те групата се трансформира в международна група за контрабанда на кокаин и хероин на Балканите.

Наркогрупировката и българите

След косовската криза от 1999 г. насам повечето представители на сръбски кланове пристигат в България с друга самоличност или чрез подставени лица. Това се прави от съображения за сигурност. Ченгета ги определят като динамична категория от гастрольори, които идват и си отиват. Междувременно нараства броят на младите сърби, които започват легален и криминален бизнес тук. Любиша Буха-Чуме също престава да идва открито в България.
Той остава дискретен финансист. Новият представител на групата е Душан Спасоевич – Шиптър. За известно време той е дясната ръка на Чуме.
В края на м. г. на граничния пункт Калотина-Градина е хваната пратка от 100 кг хероин. Ченгета разкриват, че организаторите са Шиптър и висаджийска наркогрупа. Доказателства няма. По същото време известен картофен бос и взривяван бизнесмен – яхтсмен са все още побратими. Полицаи установяват пресечни точки между „приятелите“ и Шиптър. Той е засичан край къщите близнаци на картофения и цигарения бос в Боровец. Факт е, че след разрива между побратимите неизвестни принуждават една бронирана G-класа да „избяга“ от картофения бос, да мине през яхтсмена и да кацне при Шиптър в Белград. Твърди се, че „глобата“ е наказателна акция срещу картофения бос, който дължал пари на Земун. По това време Любиша вече е скаран с Шиптър и земунци.

Хора на Дуги регистрирали

фирма в имат на БОДК

От лидерите на сръбски кланове в България най-често е идвал покойният Бранислав Лаинович-Дуги от Нови Сад.

По време на войната в Хърватска е командир на гвардия, организирана и финансирана от опозиционното Сръбско движение за обновление на Вук Драшкович. За сънародниците си той е герой от войната.

Лаинович пристига трайно в България през 1994 г. с цяла сръбска компания. В нея са още Предраг Белич, Свободан Лаинович и Миладин Сувайджич, който сега е

един от най-важните свидетели в процеса срещу Земунския клан През 1995 г. Дуги и приятели регистрират фирмата „Голд бой“ ООД на адрес ул. „Шипка“ 7 в София, точно срещу руския информационен център.

Днес на тази сграда има огромна табела, че се отдава под наем от дружеството АДИС – приемник на БОДК, което се грижеше за настаняването на чуждестранните дипломати в България.

Според запознати с процедурата по наемането на такива имоти към този момент е невъзможно в тях да живеят хора, които не са дипломати или поне не са препоръчани от съответното посолство, което гарантира за тях.

Според отлично информирани Дуги и хората му са имали

карти на сътрудници на сръбските спецслужби Друг независим източник от България съобщи, че групата е живяла и в имот на БОДК в жк „Изток“.

В дипломатическата сграда на „Шипка“ 7 са регистрирани и други сръбски фирми. Например фирма „Експрим“, създадена през 1994 г., собственост на югославските граждани Ирена Маркович и Момчило Чурчич. Случайно или не шефът на сръбската Държавна сигурност при Слободан Милошевич се казва Раде Маркович, а неговият заместник – Никола Чурчич.

Пак на „Шипка“ 7 през януари 1995 г. е регистрирана фирмата „Булмат“ ЕООД на Милан Йованович от Белград и Душан Тривалич от Фрибург, Швейцария. Всички те са делили един покрив с Дуги и приятелите му.

В момента Министерството на външните работи проверява по какъв начин тези фирми са регистрирани и настанени на този адрес. До редакционното приключване на броя резултатът не беше обявен.

Дуги е имал заведения в София и Боровец

Също и три съпруги. Едната – Долорес, сега е настанена в италиански затвор. Тя е братовчедката на убития в България наркотрафикант Роберт Шкарица-Роби.

На 15 януари 2000 г. Дуги организира убийството на Желко Ражнятович-Аркан. Два месеца по-късно, на 20 март 2000 г., е застрелян с два куршума пред белградския хотел „Сърбия“. След смъртта му Земунския клан дирижират Шиптър и Чуме. Шиптър поема наркотрафика от Турция през България за Белград.

Партньорът на Дуги Миладин Сувайджич е основен конкурент в развлекателния бизнес на сина на Слободан Милошевич – Марко. Те явно са се сблъскали и в България, където един от партньорите на Марко – Владан Ковачевич-Треф е регистрирал фирма „Треф – София“ ООД още през 1993 г. Владан Ковачевич е убит през февруари 1997 г. Също като другият основен партньор на Марко Милошевич – Владимир Бокан, гръцки гражданин от сръбски произход. Той е застрелян на 7 октомври 2000 г.

Шиптър и нашенските трафиканти
В началото на бизнеса си босът от Земунския клан Шиптър оперира с пари на Чуме. През последните девет години повече от 27 членове на неговата банда са замесени в производство и продажба на хероин, кокаин, марихуана и амфетамини. Част от хората му са партнирали с български наркогрупи, които им стават посредници с турските наркотрафиканти.

Според полицейски източници в България Шиптър заработва най-напред

с покойния сикаджия Поли Пантев,

който през 90-те е свързан с кюрдската групировка на братята Саид. Ченгета вписват в кръга и наркотрафиканта Роберт Стефанов, убит през 1999 г. в жк „Сухата река“. Стефанов също е направил първите си пари по време на Югоембаргото от петрол, цигари и алкохол.

Роберт, Пантев и Шиптър „играли“ партия в трафика на амфетамини и хероин, според ченгета. Самите сърби имат стари и дълготрайни контакти с наркокартелите в Латинска Америка, казват спецченгета.

В края на 90-те Шиптър и компания

внедряват български групировки

в бизнеса с кокаин

Прословутите 600 кила кокаин, които се „стопиха“ в ръцете на групата около Поли Пантев и Роберт Стефанов, също са гарантирани от сърбите. Според МВР-източници зад повечето по-големи пратки с кокаин, задържани в България, стоят сръбски кланове.

Шиптър и Земунският клан са работили с един от най-силните български наркотрафиканти – покойният Румен Яневски. Спецченгета са установили, че през последните години от живота си той постоянно е кръстосвал между Венецуела, Испания, България и Сърбия. На 23 януари 2003 г. Яневски е имал среща с представител на Земунския клан в София. Той не стига до нея, тъй като неизвестен го застрелва в джипа му.

Една от „балканските бурмички“ в хероиновата мрежа е Мехмед Али Каракафа, който е живял години наред в София и

е имал фирма на столичния

булевард „Христо Ботев“,

където е прикривал основния си бизнес с дюнер кебап. По данни на наши ченгета той се появява в страната през 1995 г., изчезва миналата пролет, малко след убийството на Зоран Джинджич.

Koй е Ал Капоне ?

Ал Капоне

Алфонс Капоне е роден на 17 Януари 1899 год. в Нюйоркския квартал Бруклин. Той е бил първият роден в САЩ и иначе четвъртият от общо седем сина и две дъщери на семейство италиански емигранти.

За да се интегрират по-лесно в обществото, Капоне приемат американско-звучащи имена. Така Винченцо, Рафаело и Салваторе станали Джеймс, Ралф и Франк. Алфонс започва да се нарича Ал – името с което остава в историята. Те обаче не престанават да използват истинските си имена помежду си.

Семейството и отношенията в него, както проличава , трудно могат да бъдат причина за създаването на един безмилостен гангстер: бащата Габриеле Капоне е грамотен и има професия(бръснар), което в комбиция било рядко срещано сред множеството италиански емигранти към Новия свят по това време. Още през 1906 год. вече има американско гражданство.Описват го като отговорен и добър баща. По отношение на дисциплината винаги предпочита думите пред шамарите. В рода му и в този на съпругата му – Тереза няма хора със социални или психични отклонения. Може да се каже ,че Капоне били едно изключително сплотено, спазващо закона семейство.

Желанието и трудолюбието на Габриеле Капоне са възнаградени – само 6 години след като били пристигнали , той вече има собствена бръснарница и малко след раждането на Ал , цялото семейство се пренася в апартамента над нея.

Докато преди това Капоне живят в затворена общност от италианци, сега те се сблъскват със разнообразие от етноси – ирландци, немци, шведи, китайци и др. Кварталът е беден , но изключително оживен и шарен.

На пет години Ал тръгнва на училище. По това време училищата , където се учет деца на емигранти са изключително непривлекателни. Учителите са необразовани , предимно млади и неопитни жени, често под 18 годишни. Боят е нещо обичайно както между учениците, така и когато учителите се опитват да налагат дисциплина. От друга страна повечето емигранти предпочитали децата им да напуснат училище още в момента, в който могат да започнат да работят.

При всичките тези фактори Ал Капоне се задържа до 6-ти клас. Нещо повече – той е отличен ученик. Един ден обаче след като учителка му ударя шамар, той й отвръща, като след бива изключен и повече никога не се завръща в училище.

Една от личностите изиграли най-важна роля в живота на Ал Капоне е Джони Торио.

Кумир на децата от квартала, Джони се занимава с рекетьорство и сводничество, но е много повече от останалите гангстери по това време. Неговият престъпен талант му позволява да създаде стройна организация, чрез която има изключително широки възможности.

Както и много други деца и Ал изкарва джобни, като върши поръчки за престъпния бос. Той започнал да му има доверие и да му дава по-големи поръчки. През 1909 година обаче Торио заминава за Чикаго, а Ал се присъединява към местна банда.

Безспорно много сходства могат да се открият между двама. Няма съмнение,че Ал Капоне натрупва много опит и изгражда основата на философията си именно по това време. Той научава от Джони Торио, за жизнената важност на способността да създаваш съюзи, за необходимостта , пред обществото да се показваш като примерен гражданин и да разделяш семейната от “професионалната” сфери.

Въпреки това към 1909 година , а и много след това не е можело да се каже ,че Ал Капоне ще се превърне в един от най-големите американски престъпници. Действията му по това време можели да се счетат за съвсем нормални за дете, а и освен това той помага в семейството и започва да работи сериозно веднага след като е изключен от училище.Нищо дори не подсказва ,че той ще поеме по пътя на престъпника.

Когато е на 18 години , започнва да работи в бар. Собственикът на бара , Франки Йейл, е приятел на Джони Торио и именно последния препоръчва младия Капоне. Франки е човек, когото всички уважавали, но и се страхували.

Ал Капоне е едновременно барман, охрана и сервитьор.

Една вечер докато обслужва маса, той се впечатлява от седящата на нея жена и й споделя ,че харесва задните й части. Това не се харесва на спътника на дамата – брат й Франк Галицио. В последвалият бой Франк прорязва на три места лицето на Капоне. Белезите остават за цял живот , а оттам идва и прякорът “Scarface”.

Ситуацията не приключва с това. Галицио се оплаква на местния гангстер Лъки Лучано и след това на среща между тях двамата, Франки Йейл и Капоне , последният е принуден да се извини за поведението си – нещо, което смазва самочувствието му , но и го научава да сдържа темперамента си.

Междувременно Ал Капоне станва много по-близък с работодателя си, чиято дейност включва и лихварство, рекет и “защита” . Франки е изключително груб, брутален и безкомпромисен и изцяло се осланя на методите на физическата разправа , за разлика от другия наставник на Капоне – Джони Торио , който е престъпник –джентълмен.

И това обаче не е старта на престъпната кариера на “Белязаното лице”. Малко след като станал на 19 години , той се запознава с ирландката Мей Коглин , за която се оженва скоро след това, а на 4 декември 1918 година им се рожда син – Алберт Франсис Капоне, който още с раждането си страдаж от сифилис, наследство от баща си. Кръсник е Джони Торио.

След като станал семеен Ал напуснка работата в бара и премества се със семейството си в Балтимор , където започнва работа като счетоводител в строителна фирма. Постига добри успехи.

На 14 ноември, на 55 годишна възраст умира баща му. Това именно е момента –начало на развитието на най-големия гангстер в историята.

Кали и Меделин – най-богатите престъпни организации в света..

Кали и Меделин – колумбийските наркокартели

КОЛУМБИЯ

От седемдесетте години на двадесети век насам Колумбия се превърна в символ на кокаиновия трафик. На нейната територия се създават едни от най-бруталните и стройни нарко-организации в света. Нещата започват с дребна контрабанда на кокаин ,за да достигнат скоро след това невиждани размери. Създадени са цели нелегални империи, босовете на която разполагат със средства позволяващи им всичко – от немалки частни армии, убиващи по тяхна поръчка дори кандидат-президенти, до спонсориране на изграждането на високо-технологичната подводница, която откриват служителите на Колумбийската полиция. Само за пример – основната фигура в картела Меделин – когато Пабло Ескобар бил на върха ,е разполагал с повече от 28 000 000 000 $ в банкова сметка, което за този период го прави най-богатия човек на земята.

ПРЕДПОСТАВКИТЕ

Причините за превръщането на Колумбия в център на наркопроизводството са няколко:

От обективна гледна точка географското й положение е изключително удобна отправна точка за снабдяване на огромния пазар на САЩ. Съседите й – Панама , Венецуела , Еквадор и Перу са държави с нисък стандарт на живот и също имат немалко площи засяти с кока, а и правителствата им в най-добрия случай не предприемат съществени мерки в борбата с наркотрафика.

Втората причина за “успеха” на наркотрафика са изключително корумпираните политици в страната. Прокарват се твърдения, че в даден момент картелите са успели да подкупят дори президента.Братът на Пабло Ескобар, Роберто дори твърди в интервю, че са подкепили кампанията на кандидата за президент на Перу , Алберто Фужимори с около 1 млн.$.

Погледнато от друг ъгъл политическата система в Колумбия има двуполюсен модел с агресивно враждуване между двете партии. Това наред с ниската разкриваемост на престъпленията реализира толкова много жертви( страната е на трето място в света по брой на жертви на убийства), че колумбийците не смятат производството на кокаин за нещо кой знае какво. Нещо повече – наркобосовете, които израстват в бедност и без нищо, по-късно стигат върха – така тяхното положение става мечта за хиледите бедни момчета в Богота, Меделин, Кали.

На трето място стои опитът , натрупан преди развитието на “бизнеса” с наркотици. Много преди това съществува изградена мрежа за нелегално добиване и пренасяне на скъпоценни камъни,кафе и марихуана, като от един момент нататък просто се сменя обекта на контрабандата.

НА СЦЕНАТА ИЗЛИЗА КОКАИНА

Както стана ясно в началото на 70те години на миналия век основната стока на колумбийските контрабандисти е канабиса, скъпоценните камъни и кафето. В един момент обаче става ясно ,че кокаинът закупен от производителите в лабораториите в джунглата за 1500$/кг, може да бъде продаван в САЩ за около 50 000$/кг. Трафикът се изменя, като доставките на белия прах значително се повишават.

Огромната печалба само чака някой да посегне към нея. И не след дълго силна заявка подава интересна група от фигури – Хосе Гонзало Родригез Гача “Мексиканецът” ( нелегално търгуващ със скъпоценни камъни),тримата братята Хорхе, Фабио и Хуан Очоа, които противно на очакванията принадлежът към уважавано семейство занимаващо се с отглеждане на коне , Карлос Ледер – млад преориентиращ се контрабандист на марихуана и Пабло Ескобар – дребен уличен крадец , станал основна фигура в една от най-могъщите криминални империи – картелът Меделин.

Същността на структурата на колумбийските картели се различава от общоприетата представа създадена от медиите. Реално съществува широка автономност между лидерите, като част от престъпната дейност се осъществява самостоятелно , а друга, която изисква общи усилия – колективно. На практика до формалното създаване на Меделин , босовете вече са натрупали огромни капитали.

Както Кали така и Меделин са имената на градовете, от които произхождат лидерите на картелите.

През 70те обаче престъпните групи все още не са толкова мащабни. Трафикът на кокаин се тогава се състои от закупуване на кокаинова паста от Боливия и Перу, преработването й в нарколаборатории скрити в колумбийската джунгла и след това пренасянето й с обикновени пътнически полети в тайници на куфари до Флорида.

КАРТЕЛЪТ МЕДЕЛИН

Тогава Карлос Ледер решава ,че ще бъде доста по-лесно и по-продуктивно ако се използват малки частни самолети за превоза на наркотика.Той закупува малък остров до Бахамите с цел да го направи отправна точка за полетите.До този момент той е бил партньор с американеца Джордж Янг, който е може би основната фигура , виновна за заливането на американския пазар с кокаин. Във филма „Blow“(2001) главния герой , изигран от Джони Деп, е именно Джордж Янг, а името на Карлос Ледер е сменено със Диего Делгадо.

Ескобар, Родригез Гача и братята Очоа се възползват от новото решение на Ледер.Въпрос предизвиква , как самолети са влизали на територията на САЩ с кокаин за около 10 000 000 $ на борда, а отговорът е ,че всъщност по-често не са. Пратките са хвърляни във водата близко до брега , а моторни катери са ги прибирали. Приема се ,че тази обща инициатива е формалното начало на картела Меделин. Но реално дейността се е развивала много преди това.

Методът със самолетите се оказва повече от успешен – значително увеличените доставки се поглъщат жадно от американския пазар и не много дълго след това , картелът успява да реализира печалби, които се влагат в нови по-добри самолети, нарко-лаборатории и армия.

НА ВЪРХА

Така към 1982 год. босовете на Меделин живеят тихо в луксозните си жилища. Създават 2 вестника , политическа партия , а Ескобар дори е избран в Конгреса. Към 1983 год. той има милиарди долари, малка част от които влага в построяването на детски площадки , жилища за бедни и други, което от своя страна му помага да добие авторитета на Робин Худ сред съгражданите си.

Август 1983 год. за министър на правосъдието е избран Родриго Лара Бонила, който започва война срещу нарко-бароните.
През Март 1984 год. е Колумбийската полиция открива най-голямата известна лаборатория за производство на кокаин в света. Реално става въпрос за 14 отделни раборатории със собствена електроцентрала, водоснабдяване и дори малко летище. Производителността й е 3,5 тона кокаин дневно.

Конфискувани са 7 самолета , стотици оръжия , а 14 тона кокаин са унищожени .

Босовете изчезват. Укриват се в Панама, откъдето предлагат “мирно споразумение” на президента на Колумбия. В замяна на имунитет и на отказ от съдебно преследване те предлагат ….да платят външния дълг на Колумбия , който към тогавашния момент е в размер на 13 млрд. долара. Властите отказват.

Скоро след това е убит основния противник на картела – министърът на правосъдието. Властите в желанието си да направят нещо , решават да вкарат в ход отдавна подписано споразумение със САЩ , въз основа на което екстрадират четирима дребни наркодилъри, които да бъдат изправени пред американски съд.

Това е искрата, която запалва последвалата война между картела Меделин и Пабло Ескобар, и Колумбия.

Трябва да се отбележи голямата военна мощ с която разполагала престъпната империя. Най-кръвожадната група била MAS (Muerte a Secuestradores) – Смърт на отвличащите. Причина за създаване станало отвличането на сестрата на братята Очоа. Това била честа практика , особено за Мексиканските марксистки партизани с цел откуп. На импровизирана сбирка по повода между босовете в Колумбия , било повече да не се плащат никакви подкупи, а извършителите да се преследват със всички възможни средства. В последствие групата MAS разбра се се “преквалифицирала” и в извършването на други “мероприятия”.

След въвеждането на политиката за екстрадиране към САЩ на дилъри, картелът Меделин обявяват “По-добре гроб в Колумбия, отколкото затвор в САЩ!” след което започват спорадични убийства на привърженици на режима , което довежда до контра-удар от полицията през Февруари 1987 год. , когато заловен и екстрадиран е Карлос Ледър.

При все това кулминацията на “войната” настъпва през Август 1989 год. , когато е убит водещия кандидат за президент Луис Карлос Галан. Последващите действия на властта са подпомогнати с 65 000 000 $ от САЩ.

Към началото на 1990 година са конфискувани 367 самолета, 73 катера, 710 автомобила, около 5 тона кокаин, оръжие и амуниции.

Отговорът не закъснява – взривяват се банки, пощи, партийни офиси и дори частни домове, централата на колумбийската полиция и самолет със 101 пътници и 6 души екипаж при вътрешен полет.

НИКОЙ НЕ Е ПО-СИЛЕН ОТ ДЪРЖАВАТА

Полицията от своя страна предприема решителен ход и при престрелка убива Гонзало Родригес Гача – нарочен за основен поръчител на множеството бомбени атентати. След смъртта му и поради превеса на силите на полицията, Пабло Ескобар и братята Очоа се предават срещу леки присъди, които да се изтърпят в специално построен затвор в родния на Ескобар град Енвигадо. Власите прекъстват политиката по екстрадирането на наркодилъри към САЩ именно във връзка с тяхното задържане.

Нищо не се променя с влизането на основните босове на картела Меделин в затвора. Те управляват империята си от килиите , при все че губят позиции от конкуретния картел Кали. Така или иначе всяка седмица за САЩ продължават да пътуват по над 3 тона чист кокаин.

През Юли 1992 год. властите решават да преместят Ескобар в затвор с по-строг режим и по-голяма сигурност. При преместването той успява да избяга. Криенето му от закона трае 499 дни, през които го търси екип от повече от 1500 души , които избиват почти всички, които се осмелят да му помагат и да го защитават, докато накрая през декември 1993 год. го застрелват.

КАРТЕЛЪТ КАЛИ

Една част от причините за унищожаването на картела Меделин може да се търси в техните противници от колумбийският град Кали – Родригес Ореуела и Сантакруз Лондоно.

Лидерите на картела Кали са в известна степен по-прикрити и не толкова парадиращи с възможностите си, колкото Меделин.Използват сложни схеми при контрабандата на кокаин , а спечеленото влагат в законен бизнес. Използват методите на силата и терора само в краен случай, за разлика от Меделин, където първата стъпка за налагане на позиция е винаги бруталното използване на сила.

Смята се,че именно участници в картела Кали са информирали колумбийската полиция и американска DEA, за действията на Пабло Ескобар, което през 1993 година довежда до убийството му. Това е и причината за разрива между двата картела след кратко сътрудничество през средата на 80те, в следствие на който за кратък период от няколко години загиват хиляди.

“Бизнесмените” от Кали значително започнат да превъзхождар съперниците си веднага след вкарването в затвора на всички босове от Меделин. Те използвали тактиката позната от терористичните организации , където човешката сила се разделя на малки групи(клетки), като всяка клетка незнае нищо за останалите. Освен това те наемат най-добрите адвокати, за да опознаят по-добре другия си противник – DEA и Американското правосъдие. Наемат изключително способни инженери, които изграждат сложна комуникационна апаратура, която трудно може да се подслушва.

Логично и бизнесът им процъвтява. Когато търсенето на кокаин в САЩ спада, трафикът частично се пренасочва към Европа и Азия. Със спечеленото се създава легален бизнес и се правят дългосрочни инвестиции. Кали инвестират не малко средства и в политиката . Смята се ,че дори президентът на Колубмия Ернесто Сампер е приемал спонсориране от тях.

При все това лидерите на Кали са арестувани в средата на 90те и осъдени на между 10 и 15 години лишаване от свобода в затвори в Колумбия. Смята се ,че те все още ръководят част от кокаиновия трафик от затвора.

КОКАИНОВИЯТ БИЗНЕС СЛЕД ТОВА…

След разрушаването на картелите Кали и Меделин, кокаиновият бизнес се фрагментира. Младите “лейтенанти” ( средно ниво в организирана престъпна група) осъзнават ,че големите престъпни организации са по уязвими. Затова те създават малки групи, всяка от които със различни задължения по веригата на трафика.

И тук на сцената излизат Мексиканските комунистически партизани, които срещу висока такса пазят полетата с кока и лабораториите в отдалечените краища на Колумбия. Същото правят и дясно ориентираните паравоенни колумбийски групи. Така огромни финансово ресурси текат към две противоположни по убежденията си въоръжени организации, което е белег за бъдещ много сериозен конфликт.

Според данни на DEA в Колумбия днес има повече от 300 организации за трафик на кокаин, като печалбите и употребата в световно ниво продължават да растат.

Аферата „Опицвет“

Аферата „Опицвет“

На 18 декември 1997 г. служители на Национална служба „Борба с организираната престъпност“ (НСБОП) разбиват нелегален цех за производство на наркотици. Намерени и иззети са около 330 кг готов амфетамин и 666 кг бензил-метил-кетон /БМК/ на обща стойност около 30 000 000 лева. На мястото е арестуван химикът Валери Величков.

При последвалите следствени действия органите стигат до извода ,че основното действащо лице в аферата е Кристиян Младенов, който поради различни стечения на обстоятелствата по това време се намира в Унгария, заминал само 2 дена преди акцията.

Чрез ИНТЕРПОЛ той е задържан на унгарско-австрийската граница на 4 февруари 1998 год. Стои за кратко в затвор в Будапеща , след което е екстрадиран и пристига в България на 30 март.

Междувременно разкриването на нелегално производство предизвиква голям медиен шум. Главният прокурор Иван Татарчев дори заявява, че намереното вещество не е наркотик, а упойващо вещество. Разликата е съществена , що се отнася до наказанията които предвижда НК по това време. Така докато производство и разпространение на наркотици се предвижда до 10 години лишаване от свобода и до 100 хил. лева глоба , то за упойващите вещества наказанието е до 2 години лишаване от свобода или до 6 хил. лева глоба.

Проблемът се състои в ратифицираните международни договори от Република България, които имат предимство пред вътрешното ни право. В конкретният случай има налице две конвенции, които третират по различен начин въпроса е или не е наркотик амфетаминът.

Първоинстанционният – Софийски окръжен съд в състав с председател Ружа Керанова признава за виновни двамата подсъдими по най-тежката разпоредба на чл. 354 „а“ от НК за производство и държане на наркотично вещество в големи размери, предназначено за продажба. Текстът предвижда от 3 до 15 години затвор. Кристиян Младенов получава 7 години затвор и глоба от 5 хил. лв. Валери Величков като извършител – 6 години и 2 хил. лв. глоба.

Втората инстанция – Софийски апелативен съд потвърждава решението.

На 18 декември 2001 г. Трето наказателно отделение на Върховния касационен съд в състав: Маргарита Тихчева – председател, и Огнян Ризов и Христо Странджански – членове, обаче решава, че произведените в химическата лаборатория 666 кг бензил-метил-кетон не са предназначени за търговия, тъй като по време на обиска и следствието не са открити доказателства за това.Освен това целта им не е била производството на прекурсора , а създаване на технология за производството му , която впоследствие да бъде използвана за производство на вещество незабранено от закона.Така на практика съдът приема ,че става въпрос за експериментаторска дейност, която по необходимост е включвала и изпробването на технологията, от което и са се получили тези количества наркотично вещество.Съдиите приемат и твърдението ,че двамата обвиняеми не са знаели за наркотичните свойства на полученото от тях вещество – абсурдно виждане при условие ,че Младенов е осъден на 1 година с изпитателен срок през 1995 год. именно за производство на амфетамин. Така Величков получава една година с три години изпитателен срок (условна присъда), а Кристиян Младенов е оправдан.

Скоро след произнасянето на присъдата Маргарита Тихчева е пенсионирана поради достигане на необходимата възраст с единодушно съгласие на ВСС , а членовете на състава Огнян Ризов и Христо Странджански са наказани с намаляване на заплатата в размер на 10%.

На 30 април 2002 год. от ВКС съобщават за връщане на делото за преразглеждане от Софийски апелативен съд, който “скоро” (2005 год.) след това осъжда Кристиян Младенов на 4 години лишаване от свобода и 4000 лева глоба, а Валери Величков -3 години лишаване от свобода с 5 годишен изпитателен срок и 1500 лева глоба.